Здравей, мое малко съкровище. Виждам, че си добре. Радвам се. Все така красива и очарователна, сияеш. Обичам да гледам тъмните ти очи и дългата ти черна, права коса. Обичам тази бяла рокля на пъстри цветя. Обичам да те гледам, всяка сутрин, минаваща пред мен. Дори и след толкова много време, безброй отминали дни, седмици, месеци-винаги, когато те видя, изпитвам онова свиване на стомаха, което изпитах още в първия ден, в който те видях. Всеки ден, в който погледна тези твои черни, маслинови, очи потъвам в тях. Точно този момент, осмисля ежедневието ми, това ми дава сили да продължа напред с всичките задачи, които имам да изпълня. Всеки твой поглед и прекрасната, перфектна усмивка срещу мен, ме карат да се чувствам, сякаш съм сбъднал съкровена мечта. Да, точно така, всеки ден една твоя усмивка, е сбъдната мечта за мен. Ти си абсолютно всичко, което съм искал. Не мога да искам по - малко от това, което си, и не ми е необходимо повече. Всеки ден, аз те заобичвам все повече, всеки твой жест, всяка твоя дума, действие, е като воденично колело за мен. Ето ме днес, изправен пред теб, гордо заявявайки на глас, пред всички, че те обичам. Да, скъпа моя, не ме е срам да го кажа и никога не съм разбирал другите мъже, срамуващи се от това. Човек никога не може да скрие от другите, когато е влюбен. Защо да се крие това прекрасно усещане и чувство, а да се показват по-лоши такива. Но ти го знаеш, показвам ти го всеки ден, ти го виждаш в очите ми, знаеш какво мисля, чувствам, копнея във всеки един момент. Дори не е нужно да ти го казвам, то прозира в мен.
Написа той в поредното писмо, адресирано към нея, жената на живота му, пъхна го във вътрешния джоб на палтото си и погледна през малкото прозорче от бутката за вестници, в която работеше. Беше като всяка сутрин, в точно определен час, тя минаваше през него за да си купи кафе преди работа. Той я видя, тя му се усмихна, поредният щастлив ден, каза си той на ум. Не я познаваше повече от това, което виждаше пред себе си за малкото минути, в които разменят няколко думи. Беше напълно сигурен, че това е най-върховното човешко същество сътворено от природата. Никога не й беше казвал, това което чувства, нито пък й беше пращал писмо, а имаше десетки от тях. Тя никога нямаше да узнае неговите копнежи. За нея, той винаги ще си остане ведрият човек, който й продава кафе. И за добро или лошо, най – вероятно така ще бъде завинаги. 
Тя се качи в колата си и отпраши бързо, той продължи работата си потънал в мисли. Щастлив и зареден с ентусиазъм, нямаше търпение да дойде утрешният ден, в който отново ще бъде със своята любима. В крайна сметка, каза си той, мога ли да бъда тъжен или разочарован, когато някой хора се молят цял живот да им се случи нещо, което жеалят с цялото си сърце, а аз сбъдвам мечтите си всеки Божи ден.