Беше топла юлска вечер. Бях излязал да се разходя, докато слънцето се прибираше бавно зад хоризотна, хората излизаха бързо от вкъши, за да се насладят на една приятна лятна вечер.По улицата, през която минавах в далечината съзрях момиче, което пишеше нещо по една стена. Понеже не беше нещо необичайно, не останах много изненадан, но пък исках да му направя забележка. Приближих се до него, а то ме погледна с най-тъжният и празаен поглед, с който може да те погледне едно дете. Тъжният му вид не ми остави много избор и не посмях да му се скарам, но исках да го запитам зашо прави така. Преди да ми отоговори, каквото и да е било, хвърлих един поглед на написаното по стената, което доста ме изненада и озадачи. Надписът гласеше- Няма любов! 
В този момент, мисълта, която ми дойде беше, как е възможно момиче на видима възраст дванадесет години, да знае що е то любов. Как бе възможно да мисли за такива неща и зашо му е притрябвало да ги пише по стените. Най - вероятно това беше нещо, което беше чувала от по - големите и го пише без да знае за какво става въпрос. Приближих се до нея и седнах, с леко подигравателен тон я попитах:
- Защо пишеш тези неша, знаеш ли изобщо какво означава и защо се занимаваш тук с това, а не отидеш да си играеш с другите деца? 
Тя ме погледна с пламък в очите и с умерен и спокоен тон, без много думи, но много точно и на място, присъщо на дете, което казва истината от сърце, ми каза следното: 
- Когато бях малка, татко постоянно казваше на мама, че я обича. Нямаше сутрин, в която да не го чувах. Тя съшо му казваше. Постоянно се обичаха, където и да са. Те винаги казваха на всички, че имат най - силната любов и това никога няма да се промени. Напоследък обаче, нещо се е променило. Почти не излизаме тримата заедно никъде, татко се прибира късно вечер и само крещи, мама идва в моята стая и постоянно плаче. Винаги повтаря, че няма любов. Аз не искам мама да е тъжна и ако любовта е виновна, по - добре да я няма. Не я искам, искам само всичко да е както преди.
Останах безмълвен, макар и да знаех, че това се случва доста често в семействата, не ми се искаше да го има. Докато се усетя, момиченцето се беше качило на колелото и беше изчезнало на някъде. Останах сам, седях си и дълго мислих за думите на момиченцето. Доста често хората изпозлзват любовта за да задоволят собствените си интереси и потребности. Тя е оръжие в ръцете на едни, за да доминират над други. А всъщност истинската, силна и голяма любов е точно такава, погледната през очите на едно дете, тя е чисто и просто мир и разбирателство. Двама влюбени с една единствена обща цел и кауза, щастието. Тя дори не е само двама души. Не! Тя е много повече от това и е за всички. Единственото безплатно нещо, което може да дадеш и получиш. Едно дете не го интересува какво искат един от друг големите и колко им струва това. За него най - важното е да вижда усмивки по лицата. Това е любовта! Момиченцето имаше право, думите Обичам те и Любов са, може би, най употребяваните и същевременно с това, празни от към съдържание думи в света. Стигнах до извода, че съм напълно съгласен с нея. Ако хората бяха малко повече щастливи, от колкото "влюбени", нямаше да има толкова тъжни деца...Е, поне не толкова за това, колкото за липсата на сладолед.